Тъга цари навред,
в хорските очи чете се,
навъсени лица,
печал, тъга.
Дечица плачат без вина,
оставени на произвола,
захвърлени без обич,
топлина и ласка.
Детската душа кoпнее
да има мама, тати,
малко топлина,
протегнала ръчички,
търси
нечия топлина.
През сълзи моли се
за обич,
посреща само
ядове, печал.
Вълшебна фея наблюдава
детските души,
с вълшебство ги обгражда,
бърше техните сълзи.
Топлина раздава даром,
мечти политат във простора,
засияват техните лица.
Радост, глъч ехти,
заиграват се със клечка,
бягат, гонят топка,
денят усмихнат си отива.