Деца
376
0
1
Тъга цари навред,
в хорските очи чете се,
навъсени лица,
печал, тъга.
Дечица плачат без вина,
оставени на произвола,
захвърлени без обич,
топлина и ласка.
Детската душа кoпнее
да има мама, тати,
малко топлина,
протегнала ръчички,
търси
нечия топлина.
През сълзи моли се
за обич,
посреща само
ядове, печал.
Вълшебна фея наблюдава
детските души,
с вълшебство ги обгражда,
бърше техните сълзи.
Топлина раздава даром,
мечти политат във простора,
засияват техните лица.
Радост, глъч ехти,
заиграват се със клечка,
бягат, гонят топка,
денят усмихнат си отива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жан Валжан Все права защищены
