Деца
Деца
Родени сред мечтите живи,
деца, заченати с любов,
върху лицата ви красиви
аз виждам нашия живот.
С майка ви щастливи бяхме,
обичахме се лудо,
прегърнахме се и се смяхме
на станалото чудо.
В очи, звездички закачливи,
присветваше небесна мощ.
Аз пеех песнички фалшиви,
целувах ви за лека нощ.
Играхме щуро под дъгата,
от радост спираше дъха.
И морно падахме в тревата
с лице, забито във мъха.
Обръщахме се към небето,
захапали цветя
и сякаш виждахме морето
с обърнати крака.
А бяхте толкова различни -
като зората и нощта,
но пък и двете сте обични
безспорно заради това.
В живота скочихте и ритъм
във бързеите ви скри.
Аз не успях да ви помилвам
нежно по младите глави.
Водовъртежът превъртя ви
и спрели до брега,
любов аз искам да ви хвърля
във мъдрата вода.
Пред вас безкрайна шир опънал,
животът се пъстрее
и аз не искам да ви върна,
щом времето старее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
