Деца

Родени сред мечтите живи,

деца, заченати с любов,

върху лицата ви красиви

аз виждам нашия живот.

С майка ви щастливи бяхме,

обичахме се лудо,

прегърнахме се и се смяхме

на станалото чудо.

В очи, звездички закачливи,

присветваше небесна мощ.

Аз пеех песнички фалшиви,

целувах ви за лека нощ.

Играхме щуро под дъгата,

от радост спираше дъха.

И морно падахме в тревата

с лице, забито във мъха.

Обръщахме се към небето,

захапали цветя

и сякаш виждахме морето

с обърнати крака.

А бяхте толкова различни -

като зората и нощта,

но пък и двете сте обични

безспорно заради това.

В живота скочихте и ритъм

във бързеите ви скри.

Аз не успях да ви помилвам

нежно по младите глави.

Водовъртежът превъртя ви

и спрели до брега,

любов аз искам да ви хвърля

във мъдрата вода.

Пред вас безкрайна шир опънал,

животът се пъстрее

и аз не искам да ви върна,

щом времето старее.