Децата
Децата
От прозореца ме гледат две очи,
те много често са оставали сами.
Тез очи на моето са дете,
на едно мъничко и добро сърце.
Аз далече съм от него, неговия Татко,
всяка вечер е пред мен личицето сладко.
Хубаво е че си има Батко,
заедно играят, скачат и лудуват,
на детска, училище и пак палуват.
Баткото го вземам често, а малкия рядко,
не бива тъй децата да се делят,
те братя са и трябва да се сплотят.
Защото Живота е тежък и суров,
за борба с него всеки да бъде готов.
Всеки човек от малък трябва да се възпита,
на себе и на брат си а не на друг да разчита.
За това важното е братята да са заедно сега,
да си помагат и да не се разделят Никога.
Послушайте майки и вие бащи,
проблеми всеки си има сега,
не оставяйте децата си сами.
Ще съжалявате за грешките си Някога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени