Децата на дявола
Децата на дявола
/ Приказка за по-големи /
Във приказното царство,
далече от света,
живяла хубавица
и прелестна била.
Наричали я Златка
за златната коса –
тя падала свободно
на двете рамена.
Обичали я всички,
и приказна била,
красавица неземна
и мила, и добра.
Във царството щастливо
царял безкраен мир
и мъдро, справедливо
го хвалели безспир.
Но дяволът злосторен
направо завидял
и с плана си коварен
момата похитил.
Принцесата затворил
в далечна пещера
и никой не откривал
красивата мома.
Той искал тя да бъде
на дявола жена,
при него да остане
във тая пустота.
Принцесата нещастна
проляла куп сълзи
и молела тя Бога
оттук да я спаси.
Тогава Бог изпратил
при нея ангел мил,
девойката погледнал,
сълзите ѝ изтрил.
Когато точно искал
оттук да я спаси,
то дяволът се върнал
и хвърлил куп искри.
И ангелът уплашен,
изгубил я за миг,
а дяволът злосторен
я грабнал и укрил.
И минали години,
красивата мома
живяла във пустини
със дявола сама.
Но не след дълго Златка,
харесала го тя,
той имал и достойнства
и радвал я в нощта.
Поискала от него
да се преобрази,
поискала жената
деца да му роди.
А дяволът доволно,
прекрасен вид добил
и много, много скоро
с дечица се сдобил.
Израснали красиви
и умни, но и зли,
Рода си продължили
и дяволски били.
И днес ги има много
по цялата земя,
но да не съдим строго
красивата жена.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
