Децата на дявола
Децата на дявола
/ Приказка за по-големи /
Във приказното царство,
далече от света,
живяла хубавица
и прелестна била.
Наричали я Златка
за златната коса –
тя падала свободно
на двете рамена.
Обичали я всички,
и приказна била,
красавица неземна
и мила, и добра.
Във царството щастливо
царял безкраен мир
и мъдро, справедливо
го хвалели безспир.
Но дяволът злосторен
направо завидял
и с плана си коварен
момата похитил.
Принцесата затворил
в далечна пещера
и никой не откривал
красивата мома.
Той искал тя да бъде
на дявола жена,
при него да остане
във тая пустота.
Принцесата нещастна
проляла куп сълзи
и молела тя Бога
оттук да я спаси.
Тогава Бог изпратил
при нея ангел мил,
девойката погледнал,
сълзите ѝ изтрил.
Когато точно искал
оттук да я спаси,
то дяволът се върнал
и хвърлил куп искри.
И ангелът уплашен,
изгубил я за миг,
а дяволът злосторен
я грабнал и укрил.
И минали години,
красивата мома
живяла във пустини
със дявола сама.
Но не след дълго Златка,
харесала го тя,
той имал и достойнства
и радвал я в нощта.
Поискала от него
да се преобрази,
поискала жената
деца да му роди.
А дяволът доволно,
прекрасен вид добил
и много, много скоро
с дечица се сдобил.
Израснали красиви
и умни, но и зли,
Рода си продължили
и дяволски били.
И днес ги има много
по цялата земя,
но да не съдим строго
красивата жена.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
