13 nov 2021, 17:44

Децата на дявола

905 1 6

     

   Децата на дявола

   / Приказка за по-големи /

 

Във приказното царство, 

далече от света,               

живяла хубавица

и прелестна била.

 

Наричали я Златка

за златната коса –

тя падала свободно

на двете рамена.

 

Обичали я всички,

и приказна била,

красавица неземна

и мила, и добра.

 

Във царството щастливо

царял безкраен мир

и мъдро, справедливо

го хвалели безспир.

 

Но дяволът злосторен

направо завидял

и с плана си коварен

момата похитил.

 

Принцесата затворил

в далечна пещера

и никой не откривал

красивата мома.

 

Той искал тя да бъде

на дявола жена,

при него да остане

във тая пустота.

 

Принцесата нещастна

проляла куп сълзи

и молела тя Бога

оттук да я спаси.

 

Тогава Бог изпратил

при нея ангел мил,

девойката погледнал,

сълзите ѝ изтрил.

 

Когато точно искал

оттук да я спаси,

то дяволът се върнал

и хвърлил куп искри.

 

И ангелът уплашен,

изгубил я за миг,

а дяволът злосторен

я грабнал и укрил.

 

И минали години,

красивата мома

живяла във пустини

със дявола сама.

 

Но не след дълго Златка,

харесала го тя,

той имал и достойнства

и радвал я в нощта.

 

Поискала от него

да се преобрази,

поискала жената

деца да му роди.

 

А дяволът доволно,

прекрасен вид добил

и много, много скоро

с дечица се сдобил.

 

Израснали красиви

и умни, но и зли,

Рода си продължили

и дяволски били.

 

И днес ги има много

по цялата земя,

но да не съдим строго

красивата жена.

            Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...