6.04.2023 г., 17:58

Децата на хаоса

547 0 0

 

Забулени във сянката на "себе си" 
с очите вперени във дисплей.
Обречени на преходите мелези,
катурнати във чуждо измерение...

 

Загубени в конвейера на промяната.
Облечени в лъжи и обещания.
Уплашени на медии от драмата,
Увяхващи от страх и състрадание...

 

Забравили сластта от съществуване.
Заменящи мечтите за "реалност".
Такива сме "дечицата" на хаоса...
Души разцъфнали на халост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pavlin Penchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...