face-of-pencil (Силвия)
4 0
10.08.2008 г., 22:15 ч.

Дегенерация 

  Поезия » Хумористична
466 0 2
Стара история прашна,
може би и малко страшна.
Изтъркана, безинтересна,
беше някога чудесна.

За маймуната в човека
приказка на четири века.
Той остана си животно,
мръсно, мазно, потно.

Еволюцията е вечен мит
за косматия човешки индивид.
Думата "измит" е непозната,
видиш ли обаче, бил открил водата.

Сапунът му е първи враг,
надалеч от неговия праг.
Ще настъпи вечна суша,
но няма да погледне душа.

На милия човек в главата
загнездила се е храната.
Щом кльопачка има,
спи спокойно цяла зима.

Жената и децата кучета ги яли,
само за пари били ревали.
Я за новичко палто,
я за диск на някое "лайно".

Колко мъка има по света,
колко болка и тъга.
И хлебарките ще надживее нашият биологичен вид,
да е честит този долен паразит!

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??