10.08.2008 г., 22:15

Дегенерация

680 0 2
Стара история прашна,
може би и малко страшна.
Изтъркана, безинтересна,
беше някога чудесна.

За маймуната в човека
приказка на четири века.
Той остана си животно,
мръсно, мазно, потно.

Еволюцията е вечен мит
за косматия човешки индивид.
Думата "измит" е непозната,
видиш ли обаче, бил открил водата.

Сапунът му е първи враг,
надалеч от неговия праг.
Ще настъпи вечна суша,
но няма да погледне душа.

На милия човек в главата
загнездила се е храната.
Щом кльопачка има,
спи спокойно цяла зима.

Жената и децата кучета ги яли,
само за пари били ревали.
Я за новичко палто,
я за диск на някое "лайно".

Колко мъка има по света,
колко болка и тъга.
И хлебарките ще надживее нашият биологичен вид,
да е честит този долен паразит!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...