Aug 10, 2008, 10:15 PM

Дегенерация

677 0 2
Стара история прашна,
може би и малко страшна.
Изтъркана, безинтересна,
беше някога чудесна.

За маймуната в човека
приказка на четири века.
Той остана си животно,
мръсно, мазно, потно.

Еволюцията е вечен мит
за косматия човешки индивид.
Думата "измит" е непозната,
видиш ли обаче, бил открил водата.

Сапунът му е първи враг,
надалеч от неговия праг.
Ще настъпи вечна суша,
но няма да погледне душа.

На милия човек в главата
загнездила се е храната.
Щом кльопачка има,
спи спокойно цяла зима.

Жената и децата кучета ги яли,
само за пари били ревали.
Я за новичко палто,
я за диск на някое "лайно".

Колко мъка има по света,
колко болка и тъга.
И хлебарките ще надживее нашият биологичен вид,
да е честит този долен паразит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...