daik (Георги Динински)
355 483
28.11.2008 г., 20:48 ч.

Декември 

  Поезия » Друга
561 0 4

Декември

 

Шляпа по локвите с летни си гуми

прегърбеното слънце.

Чуй ме!

Преди да се изцапаме от първия си сняг

ще си отида като...

враг.

За да намразиш и студа, и белотата,

и всичките предчувствия за празник

в тишината...

 

Ще съм пророк останал сам

в търкаляне на камъка-съдба по стръмното нагоре.

Знам,

по Рождество ще се превърна във Разпятие

на незавърнал се, неколеничил, премълчал...

Благодаря ти!...

 

Сега е времето, което ни скъсява дните,

или пък дните ни скъсяват времето?

Не питай!

То се върти като безумно куче,

подгонило бълхясалата си опашка.

От времето едва ли нещо ще научим,

но може да е за добро

последният му лист

в дванадесетолистното дърво.

 

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заслужава си да го "пипнеш" щом и сам си го преценил, но съдържанието е много силно! Поздрави!
  • Благодаря ти Вилдан , Благодаря и на теб Дора за хубавите думи. На втори прочит няма да ви хареса защото е писано на прима виста и си заслужава да го пооправя "малко"
    Знам къде "издиша" ...в пророческата си част...
  • "Сега е времето, което ни скъсява дните,

    или пък дните ни скъсяват времето?

    Не питай!"

    Силно и драматично! Поздрав!
  • Хубаво е, Дайк!Поздравления!
Предложения
: ??:??