Декември
Декември
Шляпа по локвите с летни си гуми
прегърбеното слънце.
Чуй ме!
Преди да се изцапаме от първия си сняг
ще си отида като...
враг.
За да намразиш и студа, и белотата,
и всичките предчувствия за празник
в тишината...
Ще съм пророк останал сам
в търкаляне на камъка-съдба по стръмното нагоре.
Знам,
по Рождество ще се превърна във Разпятие
на незавърнал се, неколеничил, премълчал...
Благодаря ти!...
Сега е времето, което ни скъсява дните,
или пък дните ни скъсяват времето?
Не питай!
То се върти като безумно куче,
подгонило бълхясалата си опашка.
От времето едва ли нещо ще научим,
но може да е за добро
последният му лист
в дванадесетолистното дърво.
© Георги Динински All rights reserved.
