19.05.2007 г., 21:58

Делнично

Поезия

682 0 7

Небето се обеси на прозореца.
По бялото в очите
на слепците заваля.
Затракаха отново чаши
порцеланови.
Изпихме всичко на доверие
сега.
Допиването без време
горчиво и остро е -
изсъхнало цвете
в бистра вода.
Понеделник изсумтя,
изсмя се с кикота на суха старост
и презряна самота.
Една ехидност
добре позната
изхрачи се
по лудата ми свобода.
Спрях по средата
на нищото.
Събух обувките с
железни върхове.
Понякога страха си ритам,
безстрашен само мъртвия е,
а аз живея на върха на дъното
във дървения си ковчег.
Понякога летя.
Понякога и падам.
Когато премълчавам -
съжалявам.
Когато се събудих,
леглото беше празно,
възглавниците две,
пепелника празен
и едно недоизпито кафе -
тишината крясък е.
Измих очите си
с онази сладост,
покапала по люляците вън.
(най-чистите сълзи)
И гледах как нощта
разлива се по дланите
на вятъра,
с дъха на евтин
и познат парфюм.
На кръстовището в центъра,
(а беше пет без десет вечерта)
светофарът изкрещя в червено,
една сълза излъгано търкулна се
по тебеширената суета.
"Не съм сама,
самотна съм" -
проряза мигновението
във ирисова нищета.
Разля се времето по миглите
на смуглата луна.
Небето сутринта обеси се -
въжето беше моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kaziyka (Мирослава Грозданова)

Адски красиво!!! Обичам да те чета!

2007-05-20T14:49:42+03:00
daet (Катерина Анджи)

Много добри метафори, но това -Допиването без време
горчиво и остро е - може да се преработи

2007-05-19T23:50:46+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Неповторим стих!

2007-05-19T23:49:02+03:00
Aneta_kz (Анета)

Страхотно е!
Поздрави!

2007-05-19T23:36:29+03:00
катеринарина (Катя)

Много е хубаво!

2007-05-19T22:15:37+03:00