3.04.2013 г., 14:12

Демон

712 0 1

Демон

 

Старах се градината така да почистя –

плевих, окопавах, садих. От извора

носих вода и дървото издигна

плода си червен и красив!

Но влезе господът, свали от високо

надежди и голи мечти,

намачка плода и простреля листото,

змиите обвиха венеца трънлив.

Кръжаха мушици, жужаха опело

и смъкнаха диска до мъртвия дом,

а мравки, понесли на гърба си живота,

се щураха диво да търсят подслон…

Гадинките малки ни бяха месия,

а ти – безпощаден сатир,

изсмя се над хлебните грижи на нищия

и всичко обърна на пир:

с ръце и шеги събра на пихтия

труда ни в любов възмечтан

и смачка, и стри на дървото красивото

в съблазън коварна със Зевса пиян.

Сега не си Одисей от мечтите,

не си и човекът любим – как лесно

разтвори във водите на Стикса

покрова на любовния блян...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...