3.04.2013 г., 14:12

Демон

714 0 1

Демон

 

Старах се градината така да почистя –

плевих, окопавах, садих. От извора

носих вода и дървото издигна

плода си червен и красив!

Но влезе господът, свали от високо

надежди и голи мечти,

намачка плода и простреля листото,

змиите обвиха венеца трънлив.

Кръжаха мушици, жужаха опело

и смъкнаха диска до мъртвия дом,

а мравки, понесли на гърба си живота,

се щураха диво да търсят подслон…

Гадинките малки ни бяха месия,

а ти – безпощаден сатир,

изсмя се над хлебните грижи на нищия

и всичко обърна на пир:

с ръце и шеги събра на пихтия

труда ни в любов възмечтан

и смачка, и стри на дървото красивото

в съблазън коварна със Зевса пиян.

Сега не си Одисей от мечтите,

не си и човекът любим – как лесно

разтвори във водите на Стикса

покрова на любовния блян...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...