3 апр. 2013 г., 14:12

Демон

713 0 1

Демон

 

Старах се градината така да почистя –

плевих, окопавах, садих. От извора

носих вода и дървото издигна

плода си червен и красив!

Но влезе господът, свали от високо

надежди и голи мечти,

намачка плода и простреля листото,

змиите обвиха венеца трънлив.

Кръжаха мушици, жужаха опело

и смъкнаха диска до мъртвия дом,

а мравки, понесли на гърба си живота,

се щураха диво да търсят подслон…

Гадинките малки ни бяха месия,

а ти – безпощаден сатир,

изсмя се над хлебните грижи на нищия

и всичко обърна на пир:

с ръце и шеги събра на пихтия

труда ни в любов възмечтан

и смачка, и стри на дървото красивото

в съблазън коварна със Зевса пиян.

Сега не си Одисей от мечтите,

не си и човекът любим – как лесно

разтвори във водите на Стикса

покрова на любовния блян...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....