Apr 3, 2013, 2:12 PM

Демон

  Poetry » Love
709 0 1

Демон

 

Старах се градината така да почистя –

плевих, окопавах, садих. От извора

носих вода и дървото издигна

плода си червен и красив!

Но влезе господът, свали от високо

надежди и голи мечти,

намачка плода и простреля листото,

змиите обвиха венеца трънлив.

Кръжаха мушици, жужаха опело

и смъкнаха диска до мъртвия дом,

а мравки, понесли на гърба си живота,

се щураха диво да търсят подслон…

Гадинките малки ни бяха месия,

а ти – безпощаден сатир,

изсмя се над хлебните грижи на нищия

и всичко обърна на пир:

с ръце и шеги събра на пихтия

труда ни в любов възмечтан

и смачка, и стри на дървото красивото

в съблазън коварна със Зевса пиян.

Сега не си Одисей от мечтите,

не си и човекът любим – как лесно

разтвори във водите на Стикса

покрова на любовния блян...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...