Демон
Очите му светеха - тъмен оникс,
и знаех, че всяка негова дума е лъжа.
Усмивката му те разтапя.
Лицето му беше копнеж,
а устните му порок.
Всяка целувка беше по-сладка от предната,
а всяко докосване оствяше огнена следа по кожата.
Това не беше човек, а демон.
Страст облечена в плът и кръв.
Изтръгваше въздишки с лекота.
Гледа те и те лъже, толкова сладко,
че чак с удоволствие се правиш,
че му вярваш.
Най-лошото беше, че знаеше как влияе на същества като мен.
Знаеше, че чарът е скритото му оръжие, и го използваше така, че да убива.
"Съвземи се!" си повтаряш,
но колкото повече се дърпаш,
толкова повече пропадаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lara Queen Всички права запазени