Очите му светеха - тъмен оникс,
и знаех, че всяка негова дума е лъжа.
Усмивката му те разтапя.
Лицето му беше копнеж,
а устните му порок.
Всяка целувка беше по-сладка от предната,
а всяко докосване оствяше огнена следа по кожата.
Това не беше човек, а демон.
Страст облечена в плът и кръв.
Изтръгваше въздишки с лекота.
Гледа те и те лъже, толкова сладко,
че чак с удоволствие се правиш, ...