4.10.2013 г., 8:57  

Демон за лек

867 0 18


Демон за лек

 

с времето

любовта доизносва

опашатата цялост

рогатата милост

и тогава внезапно започва

не случайно да свети

крехкостта

на човешката близост

 

срутват се

всичките изоставени удивителни

здраво о(б)вързани

с въпросителните мълчания

все им е тая

кой ще въздига тиретата

на диалоговите представи

 

право имат

черните мисли да изчезнат

в дън - гората на белите листи

и макар да съм толкова

земна и скучна

че даже демон за лек

да нямам в душата си

 

се надявам някой ден  Авторът

и за моя проблем да помисли

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има го, Кире, в "Разкованите дъски" Благодаря ти!
    Ели, Благодаря ти!

  • Трябва да има и поне един демон на Доброто
    Поздравче!
  • Ачо, ето го "вдъхновителя": http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=311397 Нали си ме знаеш, все още всичките ми публикации са следствие от общуването с публикациите на човеците в "Откровения". Благодаря ти, Приятелю! Добре си ми дошъл на страничката
  • Та той е помислил, Лина, и още как? Та кой друг, освен Демона, може да те наведе към такава болезнена самоанализа? Чудесно изпълнение!
    Поздрави!
  • Донко, ти си ми надеждата-за демоните, защото си специалист в тази област, а и аз обичам да се ровя в ужасяващите страници на прозата Благодаря ти!
    Веси, още си пазя единия еделвайс. Докато е при мен- крехкостта на близостта ще свети. Благодаря ти!
    На всички- спорна седмица. Благодаря Ви!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...