Oct 4, 2013, 8:57 AM  

Демон за лек

  Poetry » Other
859 0 18


Демон за лек

 

с времето

любовта доизносва

опашатата цялост

рогатата милост

и тогава внезапно започва

не случайно да свети

крехкостта

на човешката близост

 

срутват се

всичките изоставени удивителни

здраво о(б)вързани

с въпросителните мълчания

все им е тая

кой ще въздига тиретата

на диалоговите представи

 

право имат

черните мисли да изчезнат

в дън - гората на белите листи

и макар да съм толкова

земна и скучна

че даже демон за лек

да нямам в душата си

 

се надявам някой ден  Авторът

и за моя проблем да помисли

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има го, Кире, в "Разкованите дъски" Благодаря ти!
    Ели, Благодаря ти!

  • Трябва да има и поне един демон на Доброто
    Поздравче!
  • Ачо, ето го "вдъхновителя": http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=311397 Нали си ме знаеш, все още всичките ми публикации са следствие от общуването с публикациите на човеците в "Откровения". Благодаря ти, Приятелю! Добре си ми дошъл на страничката
  • Та той е помислил, Лина, и още как? Та кой друг, освен Демона, може да те наведе към такава болезнена самоанализа? Чудесно изпълнение!
    Поздрави!
  • Донко, ти си ми надеждата-за демоните, защото си специалист в тази област, а и аз обичам да се ровя в ужасяващите страници на прозата Благодаря ти!
    Веси, още си пазя единия еделвайс. Докато е при мен- крехкостта на близостта ще свети. Благодаря ти!
    На всички- спорна седмица. Благодаря Ви!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...