Демони
На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното,
където всичко скрито, вече ясно е!?
Отдавна са привикнали с металните
решетки. И от скука безопасни са.
Ръмженето, кошмарите и ужасът
утихнаха. Сега стоят объркани.
Кому ли, овехтели, вече нужни са!?
Репертоарът пагубен изтъркан е.
Съдби и светове как преобръщаха,
сковаваха от страх крила и пориви,
а днес, обезверени, само мръщят се
и ровят в кътче мрак за родни корени.
Пристъпват плахо, смешни и отчаяни.
Не искат да си тръгнат. Свободата им
стои пред тях, на стъпка разстояние,
а те от студ треперят, посред лято.
Към счупените клетки няма връщане,
в света не са приети и обичани
и може би, останали си същите,
за първи път изглеждат симпатични.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав замисъл и изпълнение, с изненадващ завършек. Поздравления, Вики!
-
С Алина.
Поздрави! -
Хм, драмата на демоните... симпатяги!
Поздравления за идеята и изпълнението, Вики! -
Не съм сигурен доколко се разбира, че това е много стойностно!
-
Опитомените демони направо са ангели.
Аплодисменти и от мен! -
Поет без демони в себе си - не е поет. Те са барометърът ни!
-
Колко познато!
-
Еха! Кога ли и аз ще опитомя своите демони?! И дали ще поискам да им подаря свободата?! Взривоопасна дилема. Прибирам си го в любими и ще се наслаждавам дълго докато и аз се реша!
-
Че къде без демоните?! И как ще разпознаем ангелите,ако ги нямаше демоните?
Вечната борба между доброто и злото продължава! -
Възприех го като една приказка в рими ,криеща в себе си поуки от живота. Но, признавам , прочетох го няколко пъти и всеки път хем се усмихвах накрая, хем ми ставаше тъжно. Една идейна структура, която с всяко прочитане ти показва нов лъч от призмата на мисълта. Благодаря!
-
Хареса ми, Вики! Поздрави!
-
Много ми хареса! Браво, Вики!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
