Демони
На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното,
където всичко скрито, вече ясно е!?
Отдавна са привикнали с металните
решетки. И от скука безопасни са.
Ръмженето, кошмарите и ужасът
утихнаха. Сега стоят объркани.
Кому ли, овехтели, вече нужни са!?
Репертоарът пагубен изтъркан е.
Съдби и светове как преобръщаха,
сковаваха от страх крила и пориви,
а днес, обезверени, само мръщят се
и ровят в кътче мрак за родни корени.
Пристъпват плахо, смешни и отчаяни.
Не искат да си тръгнат. Свободата им
стои пред тях, на стъпка разстояние,
а те от студ треперят, посред лято.
Към счупените клетки няма връщане,
в света не са приети и обичани
и може би, останали си същите,
за първи път изглеждат симпатични.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
