Senni (Силвия)
162 1968
7.02.2008 г., 9:42 ч.

Демони 

  Поезия » Философска
512 0 9

Разпилейте се, демони слепи,

от мен си идете сами,

че трудно със вас се живее,

без мир, светлина, бъднини.

 

 

Със вас душата ми простенва,

уплашена от хиляди злини

и скрива се във своята си клетка,

и търси начин да ви победи.

 

 

А вие сте отчайващо жестоки,

ранявате, разкъсвате дори,

обсебвате безбройните пътеки,

духът ми как отново да се съживи?

 

 

И тайно ви проклинам на колене,

и моля ви с  почти безжизнен глас,

че аз без вас ще бъда окрилена

и силна, и любяща в този час.

 

 

Разпилейте се, потайно скрити,

изтрийте тайните, прокобно пропити,

с които приковахте добротата,

обсебихте и прокламирахте злината.

 

 

Идете си, че съмва вече в мене

и тъмнината се оттегля прималяла,

и тази нощ наказа ме зловещо,

но, аз отново пак съм оцеляла.

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??