7.02.2008 г., 9:42

Демони

725 0 9

Разпилейте се, демони слепи,

от мен си идете сами,

че трудно със вас се живее,

без мир, светлина, бъднини.

 

 

Със вас душата ми простенва,

уплашена от хиляди злини

и скрива се във своята си клетка,

и търси начин да ви победи.

 

 

А вие сте отчайващо жестоки,

ранявате, разкъсвате дори,

обсебвате безбройните пътеки,

духът ми как отново да се съживи?

 

 

И тайно ви проклинам на колене,

и моля ви с  почти безжизнен глас,

че аз без вас ще бъда окрилена

и силна, и любяща в този час.

 

 

Разпилейте се, потайно скрити,

изтрийте тайните, прокобно пропити,

с които приковахте добротата,

обсебихте и прокламирахте злината.

 

 

Идете си, че съмва вече в мене

и тъмнината се оттегля прималяла,

и тази нощ наказа ме зловещо,

но, аз отново пак съм оцеляла.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей така,понякога,в най-тъмните ни моменти,именно демоните ни предпазват.

    Разпилейте се, потайно скрити,
    изтрийте тайните, прокобно пропити,
    с които приковахте добротата,
    обсебихте и прокламирахте злината.
  • силен стих,написан от навярна силна жена!
  • Знаеш защо оцеляваш нали?
    Самосъхранението...
  • Тях демоните си ги раждаме и отглеждаме в болката си...
    ще ги гоним с позитивизъм...Браво, Силвия! с обич.
  • няма нищо по хубаво ако успеем
    да изгоним демоните от нас!!!!!
    поздрави!!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...