Ден без теб!
отдъхнах си... все още жива съм... Нали?
Ден без теб, къде е небето красиво?
нима взе го... от мене го скри.
Навън грее слънце... докосва цветята,
как искам и мен да докосне така...
Но скриваш ме мрачно... ти, мое лято,
и зима, и есен, и пролет сама...
Коприната стича се... в моите длани,
косата ми пада (бездушно перце)
Очите ми търсят... частица от тебе...
Какво ли ме чака?... какво ми отне?
Ден без теб, вървя грациозно,
усещам тревата под мойте нозе...
Така е красиво... но толкова пусто...
Върни ми небето и мойто сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Здравкова Всички права запазени