Jun 4, 2008, 7:44 AM

Ден без теб!

  Poetry » Love
1.1K 0 5
Ден без теб, отворих очи предпазливо,
отдъхнах си... все още жива съм... Нали?
Ден без теб, къде е небето красиво?
нима взе го... от мене го скри.

Навън грее слънце... докосва цветята,
как искам и мен да докосне така...
Но скриваш ме мрачно... ти, мое лято,
и зима, и есен, и пролет сама...

Коприната стича се... в моите длани,
косата ми пада (бездушно перце)
Очите ми търсят... частица от тебе...
Какво ли ме чака?... какво ми отне?

Ден без теб, вървя грациозно,
усещам тревата под мойте нозе...
Така е красиво... но толкова пусто...
Върни ми небето и мойто сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Здравкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...