Ден и Нощ
МЪЖ строи къща. ЖЕНА сътворява дома.
Мъж силен съм денем. Нощем - крехка ела.
Денем съграждам дувари, тежки като мъгла.
Нощем с бръшляните жилави по стените пълзя.
Търся пътища денем и отприщвам вода.
От болест вардя ги нощем и от лоши уста.
Денем кастря без милост чепати детски мечти.
Нощем бърша очички заспали със ръце от лъчи.
Но в онази безкрайност,
стаена
между Деня и Нощта,
ми се иска Понякога с Някого
да помълча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
