Ден, който остана неразбран
Ден, който остана неразбран
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта.
Чуден ден, такъв невинен, неосъществен,
топлата милувка не разбра, отпи само от дъжда
непринуден, както всеки друг дъждовен ден,
слънцето се скри в капките изплакана роса.
Облаците се изстискаха с последен дъх,
светкавиците разкъсаха небето,
блесна светлина отново в сърцето,
животът докосна цветето и засия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
