Ден, който остана неразбран

Poetry » Love

941 0 1

Духна топъл вятър - довя тъга,

мисли тъжни се втурнаха с дъжда,

поляха цвете с навъсена глава,

без смисъл радостта потъна в калта.

Чуден ден, такъв невинен, неосъществен,

топлата милувка не разбра, отпи само от дъжда

непринуден, както всеки друг дъждовен ден,

слънцето се скри в капките изплакана роса.

Облаците се изстискаха с последен дъх,

светкавиците разкъсаха небето,

блесна светлина отново в сърцето,

животът докосна цветето и засия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0