Ден, който остана неразбран

Poetry » Love

940 0 1

Духна топъл вятър - довя тъга,

мисли тъжни се втурнаха с дъжда,

поляха цвете с навъсена глава,

без смисъл радостта потъна в калта.

Чуден ден, такъв невинен, неосъществен,

топлата милувка не разбра, отпи само от дъжда

непринуден, както всеки друг дъждовен ден,

слънцето се скри в капките изплакана роса.

Облаците се изстискаха с последен дъх,

светкавиците разкъсаха небето,

блесна светлина отново в сърцето,

животът докосна цветето и засия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0