Ден, който остана неразбран

Poetry » Love

932 0 1

Духна топъл вятър - довя тъга,

мисли тъжни се втурнаха с дъжда,

поляха цвете с навъсена глава,

без смисъл радостта потъна в калта.

Чуден ден, такъв невинен, неосъществен,

топлата милувка не разбра, отпи само от дъжда

непринуден, както всеки друг дъждовен ден,

слънцето се скри в капките изплакана роса.

Облаците се изстискаха с последен дъх,

светкавиците разкъсаха небето,

блесна светлина отново в сърцето,

животът докосна цветето и засия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0