Ден след ден

9.05.2017 г., 14:28 ч.

Поезия » Философска

267 2 4

И този ден се разпиля
след утрото до залез късен.
За него тъй ми домиля,
че го изпращам все навъсен.
Че си отива уморен
и е от работа прегърбен.
И на забрава въдворен –
да бъде в минало захвърлен.
И все така от ден след ден,
и миналото ми пораства.
А бъдещето пък пред мен
със земния ми край се сраства. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ден след ден

Искате да прочетете повече?

Предложения