koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9.05.2017 г., 14:28 ч.

Ден след ден 

  Поезия » Философска
217 2 4

И този ден се разпиля

след утрото до залез късен.

За него тъй ми домиля,

че го изпращам все навъсен.

 

Че си отива уморен

и е от работа прегърбен.

И на забрава въдворен –

да бъде в минало захвърлен.

 

И все така от ден след ден,

и миналото ми пораства.

А бъдещето пък пред мен

със земния ми край се сраства.

 

И се превръщам във дете,

когато в старост се нагаждам.

След туй душата ще расте,

когато във някой се прераждам.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Момичета! Да щсте живи и здрави и пълни с вдъхновение! Поздрави от мен!
  • На мен също ми хареса, Никола! Важното е да оставиш нещо след себе си и да не си живял напразно! Поздравления за поредния ти хубав стих!
  • Да, както казва Анабел, хубаво е, че ще продължим да живеем чрез децата си, но и чрез делата, бих добавила. Много хубаво стихо, Никола! Не го мисли, то и без това ще дойде!
  • Какво по-хубаво от това да приличаме на децата?! Само те истински се радват на живота и те са най-близо до Създателя! Колкото до земния край, никой не знае много или малко му остава... Поздравления за новата творба!
Предложения
: ??:??