Денят...
Денят...
Денят е по-различен
от вчерашното утре.
И някак странно прозаичен,
безцелно празен и отвътре.
Денят и днес е друг...
и друго днес ти липсва,
и днес останал си нечут
със всички скръбни мисли.
Денят поглъща ти лицето -
безличен вече си и ти!
А Празното избожда ти сърцето,
любим на никого не си!
И днес си яростно бездумен,
до "УТРЕ" пътят е далече...
и сляп от вчерашното влюбване,
напускаш днешната безкрайна вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
