29.06.2008 г., 14:22 ч.
Денят
Тежък от вопли,
денят се излюпи
в порция смях
от ръждиви заблуди.
Тихичко влюбен
във времето кално,
част от дъжда си,
но липсваш спектрално.
Кухи талази
на шепнещи спомени
доизживяват се
в къщи картонени.
Боси в поляните
тичат илюзии -
полузамразени
сърдечни полюции.
Ти отминаваш
гарите блудкави,
тайно изстрадал
мечтите си срутени.
Вятърът лази
в деня полусънено,
в шепи запазил
дихание влюбено.
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!Поздрав! -
"...част от дъжда си,
но липсваш спектрално."
Ха, хареса ми!
-
Яко!
Ave
-
Впечатляващ стих!!!
-
"Кухи талази
на шепнещи спомени
доизживяват се
в къщи картонени."
Прекрасно!!!
-
Много,много ми хареса,чак се развълнувах,защото ми е познато като усещане. Може да ти се стори странно,но мен ме усмихна - осъзнатото вътре и нотките ирония.Мисля че, това е начина да се спряваме с нещата,като ги осъзнаваме възможно най-добре и никога не увесваме нос.
-
знам баркода на бъдещето,герда..ще ти го прошепна
-
денят се излюпи
в порция смях
от ръждиви заблуди.
Поздрав! -
Уау...!
усещане са влюбеност...неземно...
много ми хареса...възхитена...с обич. -
...
Много хубаво!Много!
Истинско удоволствие е да те чета! -
Много, много ми хареса, Геновева! Страхотен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
темпо: "Legato"
ритъм: полусъненоперфектен