Тежък от вопли,
денят се излюпи
в порция смях
от ръждиви заблуди.
Тихичко влюбен
във времето кално,
част от дъжда си,
но липсваш спектрално.
Кухи талази
на шепнещи спомени
доизживяват се
в къщи картонени.
Боси в поляните
тичат илюзии -
полузамразени
сърдечни полюции.
Ти отминаваш
гарите блудкави,
тайно изстрадал
мечтите си срутени.
Вятърът лази
в деня полусънено,
в шепи запазил
дихание влюбено.
© Геновева Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
