27.04.2014 г., 16:45

Денят...

618 0 2

               Денят...

 

...Едва събуден, вдъхвам настървено

последните капризи на съня,

във плен на голотата откровена

и нежността на влюбена Жена!...

 

...Но Утрото нъзторжено ме грабва

на Изгрева пулсиращ с Радостта-

зове ме Пътят непознат, че трябва

да вляза в коловоза на Страстта...

 

В мига, във който Слънцето надзърне

зад облака, от Вятъра червен,

прекръствам се и без да се обърна

направо влизам в идващият ден...

 

... А в тоя ден аз трябва да измина

най-дългия си път неизвървян,

да падам и да ставам, да проклинам:

Съдбата...

                    или, който я замества там!...

 

Аз много дълго скитах по Земята,

(не си почивах даже в мисълта),

но най-загадъчния Път през Необята

ме чака днес пред пътната врата...

 

Преплувах Океани и Морета,

в триъгълника на Бермуда бях,

но в картите ми белите полета

ме мамят съблазнително към тях...

 

И най-красивото Море навярно

е с най-зашеметяващи вълни,

и скрити гибелни скали коварно...

А  фара е угаснал може би!...

 

Най-нежната пътека на Луната

от Вятъра люляна със финес

ми предстои до края на водата

да извървя като поклонник днес...

  

Страстта от най-стихийната ми Буря

все още неизбежно предстои...

(Когато такелажа*се разтуря,

а Океана става на вълни...)

 

...Но тоя Ден едва сега започва

и тъй далеч изглежда ми нощта,

че вярвам Времето да стигне точно

за толкова пропуснати Неща...

 

Днес сам „на попрището във средата...”**

разбирам как безумно разпилях

на Младостта си вихрена благата,

а имам пак Желание за тях!...

 

И най-интимните сега: „горчиво”

желая със премрежени очи,

а Вятърът ги грабва закачливо

и тръпнещи обръща ги в мечти!...

 

... Най- хубавите думи, Скъпа моя,

не съм ти още шепнал във Страстта,

но и със гняв не съм нападал Троя

насила да те връщам у дома!...

 

 

Коста Качев

                                           

*-съвкупност от корабни  въжета, скрипци и други

уреди за боравене с тях.

**Данте Алигиери

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...