Денят без нощ
За пореден път опитах се да те достигна,
докоснах те за кратък миг от вечността!
Погледах те и докато примигна,
безследно бе изчезнал със нощта...
Изпросих те отново от светците,
а те изсмяха ми се с глас -
нощите си ти, а аз съм дните
и заедно да бъдем - невъзможно е за нас!
И няма как отново да се слеем,
щом писано ни е да сме сами!
Но денят без нощ не може да живее,
а срещнат ли се, винаги боли!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
