desito_t (Десислава Танева)
130 292
May 13, 2009, 10:03 AM

Денят без нощ 

  Poetry
611 0 8

За пореден път опитах се да те достигна,

докоснах те за кратък миг от вечността!

Погледах те и докато примигна,

безследно бе изчезнал със нощта...

 

 

Изпросих те отново от светците,

а те изсмяха ми се с глас -

нощите си ти, а аз съм дните

и заедно да бъдем - невъзможно е за нас!

 

 

И няма как отново да се слеем,

щом писано ни е да сме сами!

Но денят без нощ не може да живее,

а срещнат ли се, винаги боли!...

© Десислава Танева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Но пътя е към мечтите .
    Денят и без нощ ще бъде ,но
    ще бъде ли това реалността ?

    Поздравления за стихчето ! Много е добро !
  • Хубаво!
  • Браво, Деси!Ставаш все по-добра и по-добра!Продължавай да пишеш
  • Нежен,макар и тъжен,стих...Докосна ме!Поздрав от сърце!
  • ами-и! Най- красивите изгреви и залези се раждат тогава! Справка -картини в сайта
  • Ами в моя случай повечето пъти е в залеза...
  • Кога се срещат- в изгрева или в залеза?! ако е в изгрева-добре, ама ако е в залеза, от батя си да знаеш, че наистина боли! Зем
  • Тъжно е...Прегръщам те,миличка,а ти се усмихни!
Random works
: ??:??