Денят без нощ

Poetry

830 0 8

За пореден път опитах се да те достигна,

докоснах те за кратък миг от вечността!

Погледах те и докато примигна,

безследно бе изчезнал със нощта...

Изпросих те отново от светците,

а те изсмяха ми се с глас -

нощите си ти, а аз съм дните

и заедно да бъдем - невъзможно е за нас!

И няма как отново да се слеем,

щом писано ни е да сме сами!

Но денят без нощ не може да живее,

а срещнат ли се, винаги боли!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nos7radam (Ноно Якимов)

Но пътя е към мечтите .
Денят и без нощ ще бъде ,но
ще бъде ли това реалността ?

Поздравления за стихчето ! Много е добро !

2009-11-29T23:51:50+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубаво!

2009-05-19T00:12:39+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Браво, Деси!Ставаш все по-добра и по-добра!Продължавай да пишеш

2009-05-19T00:11:03+03:00
spring_girl91 (Теди)

Нежен,макар и тъжен,стих...Докосна ме!Поздрав от сърце!

2009-05-13T11:22:33+03:00
ananel (Нелиса)

ами-и! Най- красивите изгреви и залези се раждат тогава! Справка -картини в сайта

2009-05-13T11:04:33+03:00