Денят ми
Денят ми, сив и равнодушен,
се крие хитро под стрехите.
Гледа през стъкло опушено -
тъй, казва, пазел си очите…
Ядосан стрèлка изпод вежди,
че вярвам в своята пътека,
че търся в сивото надежда…
- Внимавай, сбъркал си човека!
Политам аз след палав вятър,
пързалка търся по дъгата,
почивка - във небесен шатър...
и дива свежест във росата.
Денят ми, сив и равнодушен,
предаде се с добра усмивка…
И хукна, пъстър и въздушен,
прегърнал днес една щастливка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
