Денят е толкова красив.
Небето цялото в звезди.
Донася вятърът щастлив
на полъх бъдещи мечти.
Днес изгревът е уморен,
защото люби се с нощта,
но трябваше да бъде ден
и той усмихнат пак изгря.
Объркани светулките летят
останали от нощната игра.
Не помнят, време е да спят,
но в тях е чудна светлина.
Целувам те и пак съм жив.
Безкраят пее песента.
Денят е толкова красив,
защото грее Любовта.
© Гедеон Всички права запазени