6 jun 2024, 12:57

Денят на Любовта

  Poesía
905 8 9

Денят е толкова красив.

Небето цялото в звезди.

Донася вятърът щастлив

на полъх бъдещи мечти.

 

Днес изгревът е уморен,

защото люби се с нощта,

но трябваше да бъде ден

и той усмихнат пак изгря.

 

Объркани светулките летят

останали от нощната игра.

Не помнят, време е да спят,

но в тях е чудна светлина.

 

Целувам те и пак съм жив.

Безкраят пее песента.

Денят е толкова красив,

защото грее Любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...