Денят е толкова красив.
Небето цялото в звезди.
Донася вятърът щастлив
на полъх бъдещи мечти.
Днес изгревът е уморен,
защото люби се с нощта,
но трябваше да бъде ден
и той усмихнат пак изгря.
Объркани светулките летят
останали от нощната игра.
Не помнят, време е да спят,
но в тях е чудна светлина.
Целувам те и пак съм жив.
Безкраят пее песента.
Денят е толкова красив,
защото грее Любовта.
© Гедеон All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
