manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
5.09.2018 г., 10:37 ч.

Денят, във който 

  Поезия
473 2 4

Денят, във който вече не обичам,

ще бъде оглушително различен.

Във тебе ще тежи от тишина,

а пулсът ти ще чезне летаргичен.

 

Душата ти ще сети кучи студ,

премръзнала ще стене, ще ридае...

Вината ще те смазва като с чук,

сърцето ти сломено ще признае,

 

че бях ти смисъл, бях ти сладък стих,

бях изгрев, залез, слънчева система,

бях космос - необятност ти разкрих

и винаги бях в тебе устремена.

 

Вълшебства сътворявах ти, дъги

над теб рисувах - да не сетиш зима...

Със обич борих твоите стени,

изписвах те в безкрайно нежна рима.

 

Болях за теб - с години те болях,

но без остатък давах любовта си.

За тебе дишах, трепетно копнях

и сто пъти преглъщах гордостта си.

 

Как всъщност те обичам - не разбра,

не ми повярва - беше безразличен...

Денят, във който срещнеш тишина,

ще бъде оглушително безличен!

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??