Денят, във който
Денят, във който вече не обичам,
ще бъде оглушително различен.
Във тебе ще тежи от тишина,
а пулсът ти ще чезне летаргичен.
Душата ти ще сети кучи студ,
премръзнала ще стене, ще ридае...
Вината ще те смазва като с чук,
сърцето ти сломено ще признае,
че бях ти смисъл, бях ти сладък стих,
бях изгрев, залез, слънчева система,
бях космос - необятност ти разкрих
и винаги бях в тебе устремена.
Вълшебства сътворявах ти, дъги
над теб рисувах - да не сетиш зима...
Със обич борих твоите стени,
изписвах те в безкрайно нежна рима.
Болях за теб - с години те болях,
но без остатък давах любовта си.
За тебе дишах, трепетно копнях
и сто пъти преглъщах гордостта си.
Как всъщност те обичам - не разбра,
не ми повярва - беше безразличен...
Денят, във който срещнеш тишина,
ще бъде оглушително безличен!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
