diesto (Данаил Антонов)
973 520
12.03.2020 г., 23:00 ч.

Депо за сърцето ми. 

  Поезия » Любовна, Философска
499 2 4

Където и да тръгна съм пристигал,

но все ме помнят, като заминаващ.

На гара сякаш, заприличал,

с вагон за, вечно не оставащи.

Не се научих на пътуване.

В душите шеметно препускам 

и вместо дом е все сбогуване, 

а после става ми ужасно пусто... 

Защото в някакви стихотворения, 

събирам тонове неизживян живот. 

Накрая - болка. Погребение, 

за крадена от мен, любов... 

Пристигам винаги. И там, където 

вагоните заслужено утихват. 

Наречен дом - "Депото за сърцето ми", 

ръждиво от сълзи по тъжни стихове... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??