Депо за сърцето ми.
Където и да тръгна съм пристигал,
но все ме помнят, като заминаващ.
На гара сякаш, заприличал,
с вагон за, вечно не оставащи.
Не се научих на пътуване.
В душите шеметно препускам
и вместо дом е все сбогуване,
а после става ми ужасно пусто...
Защото в някакви стихотворения,
събирам тонове неизживян живот.
Накрая - болка. Погребение,
за крадена от мен, любов...
Пристигам винаги. И там, където
вагоните заслужено утихват.
Наречен дом - "Депото за сърцето ми",
ръждиво от сълзи по тъжни стихове...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
