15.03.2016 г., 22:03 ч.

Депресия 

  Поезия » Друга
1004 0 9
Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне
в Космоса я дебне ужас скрит
на хиляди парчета той ще я превърне
ще я погълне свят коварен и прикрит
Жарава ще се спусне от небето
всичко ще гори, просторите в дим
смерч и урагани ще се вихрят над полето
от небесата тътен, ударът неустоим ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

След аргументираните съкрушителни критики на теорията за Големия взрив изпаднах в Депресия и излях мъката си в стих. Със съкрушено сърце, Гавраил!

Предложения
: ??:??