Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне
в Космоса я дебне ужас скрит
на хиляди парчета той ще я превърне
ще я погълне свят коварен и прикрит
Жарава ще се спусне от небето
всичко ще гори, просторите в дим
смерч и урагани ще се вихрят над полето
от небесата тътен, ударът неустоим
Невиждана вълна към сушата ще тръгне
в Библията е наречена Потоп
цялата Земя водата ще обгърне
ще стане тя на всичко живо гроб
Депресия, коварна болест
животът е безмислен, самота
затвор душевен, без прозорец
изходът един, да призовеш Смъртта
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Рени,благодаря за поздрава ти.Много го ценя.
Мартина,каквото и да казват но такъв коментар е много приятен.
Белла,назначих двама "взривителя".Сега им пиша длъжностните характеристики.
Любов,
Възнесе ме,възнесе този пусти озон,ах как искам да видя седмото небе...
Еси,разгада ме.След Депресията за отмъщение подготвям Нов взрив.
Цвети, ето това харесвам в тебе.Много си позитивна.Никой до сега не ми е пращал послание чрез стих.Благодаря!Сбогом на Депресията!
Марина харесвам твоите удивителни!
Владимире,вече го направих.Благодаря за съвета.А Любов беше много любообвилна към мен.
Марина,харесвам твоите удивителни!!!
Анастасия,ще го прочета.
Рада,препоръчвам не повече от два депресанта на ден.Иначе почва"Агресия"