15.03.2016 г., 22:03

Депресия

1.1K 0 9

Душевна пустош, черни мисли

безжизнен поглед, празнота

дървета, сгради, всичките са сиви

а имаха живот и красота

 

Земята няма да осъмне

в Космоса я дебне ужас скрит

на хиляди парчета той ще я превърне

ще я погълне свят коварен и прикрит

 

Жарава ще се спусне от небето

всичко ще гори, просторите в дим

смерч и урагани ще се вихрят над полето

от небесата тътен, ударът неустоим

 

Невиждана вълна към сушата ще тръгне

в Библията е наречена Потоп

цялата Земя водата ще обгърне 

ще стане тя на всичко живо гроб

 

Депресия, коварна болест

животът е безмислен, самота

затвор душевен, без прозорец

изходът един, да призовеш Смъртта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

След аргументираните съкрушителни критики на теорията за Големия взрив изпаднах в Депресия и излях мъката си в стих. Със съкрушено сърце, Гавраил!

Коментари

Коментари

  • Младене,това което аз съм написал ти по твоят особен начин си го почувствувал и изразил в твоят стих"Призрачно видение".Благодаря ти,че ми го изпрати и за съпричнатостта.

    Рени,благодаря за поздрава ти.Много го ценя.

    Мартина,каквото и да казват но такъв коментар е много приятен.

    Белла,назначих двама "взривителя".Сега им пиша длъжностните характеристики.

    Любов,
    Възнесе ме,възнесе този пусти озон,ах как искам да видя седмото небе...

    Еси,разгада ме.След Депресията за отмъщение подготвям Нов взрив.

    Цвети, ето това харесвам в тебе.Много си позитивна.Никой до сега не ми е пращал послание чрез стих.Благодаря!Сбогом на Депресията!

    Марина харесвам твоите удивителни!

    Владимире,вече го направих.Благодаря за съвета.А Любов беше много любообвилна към мен.

    Марина,харесвам твоите удивителни!!!

    Анастасия,ще го прочета.

    Рада,препоръчвам не повече от два депресанта на ден.Иначе почва"Агресия"
  • Бррр! Тук си е за антидепресанти!
  • Чудесен стих, Гавраиле! Към заръките на Любов добави и едно малко, ама само едно!
  • !!!
  • Бори се

    Когато само съществуваш
    и сърцето ти е хванато в капан,
    душата ти се мъчи да изплува
    до светъл, тих, спокоен пристан.

    Тогава мечтаеш за мир и спокойствие,
    за сини простори и слънчеви дни,
    но битът от живота веднага оспорва,
    че имаш право на щастие ти.

    Бори се за твоята светла пътека,
    бори се да бъдеш достоен човек,
    бори се светът да е твоя надежда,
    бори се за всички във идният век.

    Това е моето послание към теб и я гони тая депресия, че не ти отива! Но пък стиха се е получил перфектно!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...