Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне
в Космоса я дебне ужас скрит
на хиляди парчета той ще я превърне
ще я погълне свят коварен и прикрит
Жарава ще се спусне от небето
всичко ще гори, просторите в дим
смерч и урагани ще се вихрят над полето
от небесата тътен, ударът неустоим ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
След аргументираните съкрушителни критики на теорията за Големия взрив изпаднах в Депресия и излях мъката си в стих. Със съкрушено сърце, Гавраил!