Жител под наем в красивата стая,

Мръсен и дрипав, на сълзи ти ухая.

Сядам в креслото, елеганс в кадифе,

То скърца под мене, пита кой те прокле?

Сипвам си уиски в чаша кристал,

Оставям кални следи от болка и жал.

Вкусвам аромат на традиция вечна,

Просмуквам в стените мисъл обречна.

Токове, рокли, грим и костюм, 

За аксесоар им седи от мъка парфюм. 

Бавно затварям гардероб махагон, 

Сянка от нож съм, приветсвен поклон. 

Позлатените нишки на арфа звучът, 

Аз теб преследвам те дори и в сънят. 

Сред белия мрамор, валс във синхрон,

Раз, два към гибел, скок от балкон.