Депресия под наем
844
0
1
Жител под наем в красивата стая,
Мръсен и дрипав, на сълзи ти ухая.
Сядам в креслото, елеганс в кадифе,
То скърца под мене, пита кой те прокле?
Сипвам си уиски в чаша кристал,
Оставям кални следи от болка и жал.
Вкусвам аромат на традиция вечна,
Просмуквам в стените мисъл обречна.
Токове, рокли, грим и костюм,
За аксесоар им седи от мъка парфюм.
Бавно затварям гардероб махагон,
Сянка от нож съм, приветсвен поклон.
Позлатените нишки на арфа звучът,
Аз теб преследвам те дори и в сънят.
Сред белия мрамор, валс във синхрон,
Раз, два към гибел, скок от балкон.
© Калоян Велинов All rights reserved.
