27.04.2008 г., 10:08 ч.

Дете 

  Поезия » Философска
749 0 3

Очи, отдадени на слепци,

сън за будните,

прелюдия на егото,

разстрисат стъпките на детето.

Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.

Усмивката дреха му е вечна,

погледът помилва,

дъхът му дар е за ветровете,

милувката живот и за отровното дърво.

Насладата е вечна... думата една...

Смъртта прилича на дете от приказна страна.

© Елесал елесал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??