Очи, отдадени на слепци,
сън за будните,
прелюдия на егото,
разстрисат стъпките на детето.
Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.
Усмивката дреха му е вечна,
погледът помилва,
дъхът му дар е за ветровете,
милувката живот и за отровното дърво.
Насладата е вечна... думата една...
Смъртта прилича на дете от приказна страна.