Очи, отдадени на слепци,
сън за будните,
прелюдия на егото,
разстрисат стъпките на детето.
Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.
Усмивката дреха му е вечна,
погледът помилва,
дъхът му дар е за ветровете,
милувката живот и за отровното дърво.
Насладата е вечна... думата една...
Смъртта прилича на дете от приказна страна.
© Елесал елесал All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
