Apr 27, 2008, 10:08 AM

Дете 

  Poetry » Phylosophy
736 0 3

Очи, отдадени на слепци,

сън за будните,

прелюдия на егото,

разстрисат стъпките на детето.

Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.

Усмивката дреха му е вечна,

погледът помилва,

дъхът му дар е за ветровете,

милувката живот и за отровното дърво.

Насладата е вечна... думата една...

Смъртта прилича на дете от приказна страна.

© Елесал елесал All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??