Очи, отдадени на слепци,
сън за будните,
прелюдия на егото,
разстрисат стъпките на детето.
Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.
Усмивката дреха му е вечна,
погледът помилва,
дъхът му дар е за ветровете,
милувката живот и за отровното дърво.
Насладата е вечна... думата една...
Смъртта прилича на дете от приказна страна.
© Елесал елесал All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
