Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ,
тя няма да се върне озарена,
Господи, нима аз нямам мощ,
да светне тя отново вдъхновена.
Стоя и мъката в душата ми нараства
разплакано да гледам тъжното дете,
под удари на хиляди злини, коварства,
познах се в тъжните очи на плачещо момче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация