19.10.2011 г., 11:35 ч.

Дете 

  Поезия » Друга
606 0 0
Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ,
тя няма да се върне озарена,
Господи, нима аз нямам мощ,
да светне тя отново вдъхновена.
Стоя и мъката в душата ми нараства
разплакано да гледам тъжното дете,
под удари на хиляди злини, коварства,
познах се в тъжните очи на плачещо момче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриан Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??